където се срещнал с трима ацтеки жреци. - Как се молите? - попитал отецът. - Имаме само една молитва - отвърнал единият от ацтеките. - Казваме :
" Боже, в теб са трима, и ние сме трима. Смили се над нас !" - Хубава молитва - казал мисионерът. - Но не е точно тази, в която Бог се вслушва. Ще ви науча на една много по-хубава. Научил ги отецът на една католическа молитва и продължил евангелската си мисия. Няколко години по-късно, когато се връщал в Испания, корабът му минал край същия остров. От палубата отецът съзрял на брега тримата жреци и им помахал. В този миг и тримата тръгнали към него, вървейки по водата.
- Отче! Отче! - извикал един от тях, когато се доближил до кораба. - Кажи ни пак молитвата, в която се вслушва Бог, защото не можем да си я спомним! - Тя не е толкова важна - отвърнал мисионерът, след като видял чудото. И помолил Бог да му прости, задето не е разбрал по-рано, че Той говори на всички езици. Паулу Коелю, "Край река Пиедра седнах и заплаках", Издателство : ОБСИДИАН, София, 1999
