Репортаж от Париж | публикуван във вестник Бряг | септември 2011 |
снимки: Владимир Йосифов |

Познавам тригодишно момченце, което е дете на семейство българка и французин.
Понякога не вярвам на ушите и очите си.
Няма нищо общо между възпитанието на това момче и връстниците му в София.
Не само градът е различен. Възпитанието е различно.
Сравняват броя на учителите във Франция с бойците от Червената армия.
Министерството на образованието е най-големият работодател във Франция.
Повече от 900 часа на година момчетата и момичетата навършили 2 години прекарват в детска градина. Това е мощен ускорител на развитието на децата.

Повечето детски градини са част от начално училище в квартала.
Учители, а не лелички,  възпитават децата и очакват подкрепа от родителите им. Децата на 2-3 години вече са самостоятелни. В детската градина ги учат да се пазят на улицата, да пътуват в метро, рейс, трамвай, влак, да се обличат, да се хранят, да се мият, дапазят природата, да събират разделно боклука  и всичко друго, което е важно за самостоятелния им живот в бъдеще.
Запознават децата с институциите и гражданските им права.
Ключовата дума е  равенство !
В една група може има деца от различни социални групи.

Детето на богати и известни французи не може да отиде в детска градина в друг район.
За да избегнат това някои семейства се преместват в друг квартал, където броя на бедни деца и деца от смесени бракове е минимален.
Хиляди френски деца са отгледани от жени от Португалия, Алжир, Мароко, Испания или друга държава. Жените, които се грижат за бебетата може и да не знаят добре френски език. Важно е да се грижат добре за детето. Французите знаят, че е добре чернокожа жена или арабка да се грижи за бебето им, защото така детето ще научи още един език и няма да приема расизма .
В 16-ти район на Париж живеят хиляди португалки, които се грижат за деца и могат да разчитат на помощ в Културния център на Португалия за всичко, което не знаят още как се прави в Париж. Това гарантира спокойствие на имигрантите от Португалия и на французите, които им помагат да станат парижани.
Равенство.
Това не е  „социалистическото” равенство,  което ни лъжеше, че всички сме равни, а равенство във възможността да живееш щастливо в Париж.
Хората не са равни и децата го разбират още като бебета.
Важно е да вярват, че могат да са щастливи в Париж.
Показвам снимки от 15-ти район, добър район със скъпи имоти, където чернокожи водят децата си на детска градина.
Още от детската градина  децата  учат да говорят добър френски  език / французите имат странни и характерни възклицания, които издават родените в чужбина / и се запознават с великата френска цивилизация / култура /.
Кметството на Париж полага усилия да направи децата добри граждани.
Всеки родител, който не познава френската култура / цивилизация / и езика има възможност да бъде „ученик” в образователни програми на училището, където е детската градина на детето му.
Така се пести време и се  „отглеждат”  добри французи.
Децата на 2-3 години сами се обличат. Нещо повече сами избират дрехите, които ще облечат и ще носят в раничката си.
Представяте ли си българчета на 2-3 години да избират сами ежедневните си дрехи ?
Преподавателите в подготвителните групи М1 и М2 са обучени дори да познават света от височината на 2-3 годишно дете. Тяхна заслуга е, че френските ученици и студенти са много самостоятелни. Заведоха ме да видя общежитие за ученици от провинцията. Добър район, отлични условия, голям двор, охрана, библиотека, стаи за подготовка, стаи за забавления.
Не е случайно, че малка част от студентите живеят в университетските общежития. Представете си колко осмислено е всичко.
Хората, които критикуват висшето образование във Франция не искат да приемат, че английският език побеждава в целия свят и за да има подобрение на образованието във френските университети трябава да се подготвят децата за промяната.

В градския транспорт учителите не ползват карти, а билети. Така децата виждат и запомнят как учителите им активират билетите на всяко дете от групата и на колегите си.

Децата на Париж са много приспособими към модерните времена. Париж се грижи добре за децата си.
Има форуми за майки, където всяка жена може да потърси приятелки – компания за разходка на бебета и деца под 2-години в градини и паркове. Така майки или жени, които се грижат за деца се срещат . Това е много добра идея защото в Париж е трудно да се запознаеш с някого.

Преди години в Градската градина на София, зад Мавзолея, беше мястото на интелигентни жени, които отглеждат бебетата и малките си деца в центъра на София в приятна компания. Тук се посрещаха гости – бащите идваха след работа и си почиваха сприятелски семейства. Невероятна атмосфера.

Всеки ден в Париж има хиляди деца на туристи. Туристите идват дори с деца родени преди 20-30 дни. Добрата грижа на Кметството на Париж и всяка друга институция дава увереност на родителите, че е лесно да празнуваш в Париж. Французите обичат деца и децата на туристите се чувстват като в приказка.